|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мама Стояне,
девет години как лежиш,
не те е мама питала
от какво лежиш и болееш?
Стоян на мама думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
помниш ли, мале, знаеш ли
кога се ние събрахме
дор девет души хайдути;
ние се, мамо, заклехме
де кого стигнем по пътя
главата да му отрежем.
Ходихме, мале, скитахме
цели седем години,
най-напред срещнахме
моята сестра рождена
с мъжко дете на ръце.
Ние, мале, жребий хвърлихме,
но на мен се мале падаше
аз да си сестра убия.
Много се чудих и маех
какво да си сторя,
ако заколя сестра си
дете сираче остава.
Най-напред, мале, намислих
детето да си убия
и си детето улових
и му главата отрязах,
от тогава ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мама, Стояне
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за твоите тежки грехове.
Въбел, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|