* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
девет години откак лежиш,
не съм те, мама, питала,
от какво, мамо, ти лежиш
и каква ти е болестта.
Стоян мама си продума:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - гладната.
Ние се, мамо, събрахме
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък,
ние се, мамо, събрахме
все отбор, мамо, юнаци,
всички се, мамо, решихме,
хайдути, мамо, да ходим.
Голяма клетва дадохме -
когото видим и срещнем,
главата да му отрежем
с кръвта му да се причестим.
Кат се, мамо, заклехме и тръгнахме,
вървяхме ние, вървяхме,
минахме поля балкани,
наехме гори зелени,
сред гори, мамо, срещнахме
сестра ми, мамо, и зет ми,
много се, мамо, чудихме,
ако сестра ми заколим,
детето сираче ще остане,
ако зет ми заколим,
сестра ми вдовица ще остане.
Най-подир, мамо, решхме
детето да си заколим
и аз го на ръци вземах,
а то ми жално продума:
- Ах, гиди вуйчо, ах, гиди,
да ми ръцете завържеш,
да не си ръцете изрежеш,
че си ножчето извадих
и му главата отрязах,
с кръвта му се причестихме.
Буен си огън накладохме,
сложихме детето да печем,
да си, мамо, накарах сестра ми
песен да запей,
зетя на кавал да свири,
докат' си детето изгори.
От там си, мамо, тръгнахме,
вървяхме, мамо, вървяхме
по-нататък, мамо, срещнахме
богата сватба болярска,
болярска и богаташка.
Ний си сватбата запряхме,
всичките дарба дариха,
всичките ги почерпиха,
сал нази дарба не дариха,
сал нази не почерпиха.
И ний се, мамо, люто разсърдихме,
булката и зетя от колата смъкнахме
и ги навътре в гората заведохме,
по за едно дърво вързахме,
за да се виждат и чуват,
ала да се не стигат.
От там си, мамо, тръгнахме,
ходихме, мамо, скитахме
цели ми девет години
и пак се назад върнахме.
По същото място минахме,
но вместо булката и зетя,
две лози израстли
и те са грозде завързали -
едната белото, другата черното.
Посегнах грозде да откъсна,
лоза се вдигна високо,
че на другата отидох
и тя се вдигна високо,
че си ножчето извадих
и си нея отдолу отсякох.
Тогаз майка му продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откак лежиш
и още девет да лежиш,
и пак да не оздравееш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021