Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
наслед сушата кишата,
зла зима, гладна година,
че ние бехме овчаре
на Мокренската дъбрава,
на Мокренския бял камък,
че ти ми, мамо, думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не си стало зазимявай,
не мож го, синко, иззими.
Продай си стадо полвина,
напролет кат са изкозят,
изкозят, синко, изагнят,
пак толкоз, мама, ще станат.
Стоян си мама думаше:
- Ази съм, мамо, приготвил
петстотин кила ечумик,
петстотин купи със сено,
хиляда зелен листинка.
Че си стадото зазимих,
храних го, мамо, гледах го
до зима, до среди-зима,
до ден до Атанасовден,
че ми е стадо замряло.
Нето го, мамо, колехме,
нето го, мамо, деряхме,
на вит го купен кладехме.
Най-подир умре югича,
югича виторогия,
югича златорогия,
него на калпако гудих,
че седнах, мамо, на калпак,
със меден кавал засвирих:
- Дружино вярна, сговорна,
овчаре, кое козаре,
козаре, брадви вземайте,
а овчарите куките,
тука при мене елате!
Един се други питаха
коя е кяра най-лесна,
най-лесна, а най-печална.
Всички в един глас казали:
- Хайдушка е кяра най-лесна,
най-лесна, а най-печална.
Че си хайдути тръгнахме.
Вяра и клетва сторихме
когото срещнем най-напред,
с кръвта му ще се причестим.
Вървяхме поле широко,
стигнахме гора зелена,
сред пътя - кака и батю,
кака си носидетенце.
Ази се, мамо, почудих -
ако заколя батю си,
кака вдовица ще остане,
дете сираче ще стане;
ако заколя кака си,
дете без майка ще остане.
Че си детенце поисках:
- Я ми дай, како, детето,
вуйчо му кръстен да пусне.
Че не му кръстен аз пуснах,
най му главата отрязах.
Че накархме батя ми
да кладе буйни огньове,
детенце да си опечем;
а накарахме кака ми,
както се пече детето,
както се пече и пищи,
да пее да му приглася.
Седнахме, мамо, да ядем.
бате кокалче кат взема,
през рамо го прехвърляше,
кака кокалче кат взема,
в пазва го, мамо, криеше.
Че ходих, че хайдутувах
цели ми девет години.
На десетата година
болен се, мамо, разболях
и си при тебе пак дойдох.
- Стояне, синко Стояне,
девет години да лежиш,
девет постилки изгнои
и девет пъстри възглавки.
На десетата година
със стълба в гърне да слезнеш,
в гърнето турски да седнеш
и там да ти е широко!
Комар да ти е добър кон,
иглени уши зенгии!

 


Угорялковци, Еленско; вечер на белянка, на предянка (СбНУ 61/2001, № 125 - "Грешен хайдутин убил сестриното си дете - 2"); Мокренската дъбрава и Мокренският бял камък - навярно местности край Мокрен, сега Аврамов, Сливенско; Атанасовден - 18 януари - според народното вярване е средата на зимата (Маринов, с. 355); "Вуйчо му кръстец да пусне" - обичай при кръщаване на дете да се дават пари ("пускане, даване кръст").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021