* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян
от тежка болест, незнайна,
че лежал Стоян, че болял
цели девет години,
че го майка му попита:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
не съм те, майка, попитала -
от какво ти е болката?
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, майко, помниш ли,
онези гладни години,
когато беше сушата
и след сушата - кишата?
Че ний се, майко, събрахме
до седемдесет юнака,
че тъй се вярно заклехме -
де кого стигнем и срещнем,
ний да го, майко, заколим!
Минахме поле широко,
настана гора зелена,
сред гората срещнахме
една ми сватба голяма,
всички другари дариха
и ги със вино черпиха,
само мен не дариха,
не дариха и не черпиха,
и ми се, майко, присмяха
моите верни другари.
Пък аз се, майко, разсърдих,
та сватбари всички изклах!
Оставих само, оставих,
булката и младоженека,
от два ги бука вързах,
да гледат да се не видят,
да думат да се не чуват.
Ходихме, къде ходихме,
след девет години се върнахме.
Там бяха, майко, израсли
до две ми лози големи,
черно ми грозде вързали.
Когато, майко, аз хапнах,
черна ме треска затресе,
затресе и не премина.
Майка Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
това е било сестра ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021