Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Стоян ми болен лежеше,
млад Стоян, млада войвода,
мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как синко болен ти лежиш,
не съм те, Стояне, питала,
каква ти е болестта?
Стоян мами си продума:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, без да те излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, майко, и кишата,
след кишата, майко, и глада,
и аз тогаз реших хайдутин да стана.
Събрах до девет млади юнака,
десети й Стоян войвода,
право си в гора отидохме,
верна си клетва сторихме -
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
сабите да си окървавим.
Ходихме, майко, скитахме,
тъкмо ми седем години
и пак се назад върнахме,
там, дето клетва сторихме;
седнахме да отпочинем.
Голяма се сватба зададе,
право покрай нас минава.
Всичките сватбари редом дариха,
дариха моите млади юнаци,
за мене дари не стигна,
и аз се люто разсърдих,
извадих сабя френгия,
на булката главата отрязах,
на булката и младоженеца.
Сватбари туй чудо като видяха,
всички се, майко, разбягаха.
Аз тогава завързах булката,
булката на едно дърво
и младоженеца на друго,
двамата един срещу друг
и пак се назад върнахме
из тия пусти Балкани,
из тия гори големи.
Скитахме, майко, хайдутувахме
тъкмо ми още три години,
и пак се назад върнахме.
Там, дето клетва сторихме,
там, дето завързах булката,
булката и младоженеца,
израсли, майко, две лози,
израсли и се оплели,
оплели една в друга,
черно си грозде родили.
Аз от грозде откъснах,
като си грозде похапнах,
люти ме треска затресе,
затресе, майко, събори.
Аз си дружина разпръснах,
затуй се в дома завърнах,
завърнах болен да лежа.
Стоянова майка като чу,
като чу тези думи,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години,
как болен, синко, ти лежиш,
и още девет да лежиш,
със сламка вода да пиеш,
и тя да ти е много.
Тази е булка, Стояне,
твоята мила сестрица,
моята мила Звездица!
Стоян мама си пак дума:
- Прости ми, майко, прости ми,
булката беше забулена,
аз я, майко, не познах!

 


неуточнено - Варненци, Шуменци и Цар Самуил, Тутраканско (Иванова 2001, № 53).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021