|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала е Радка да върви
у мамина си на гости,
на гости, на порътки,
с мъжка рожба на ръце.
Минала гора зелена,
наслала в поле широко,
сред поле дърво високо.
Седнала да си почине,
детето си да накърми.
Насреща й идват хайдути,
първият мина, замина,
вторият не зминава
той се при Радка отбива
и си Радка думаше:
- Къде си Радке тръгнала
на Великия четвъртък?
Ние днес всички хайдути
хайдушка клетва даваме:
когото най-напред срещнеме,
главата да му отрежеме,
с кръвта му да се причестим.
Третият дума продума:
Не бива, братко, войвода,
дете сираче ще остане.
- Тогава дай си детето,
с него клетва да изпълниме!
Сабли нагоре издигат,
издигат и ги кръстосвавт,
трети дете поема
и го нагоре подхвърля.
Върху саблите паднало,
с него клетва изпълнили.
Тутракан; сватбена - трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|