* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
вече година ще стане
откакто болен болееш,
не си ми казал досега
да не си нещо съгрешил?
- Мамо ле, стара майчице,
ще кажа, да ми олекне.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
от ония гладни години.
Ние бяхме, мамо, овчари,
всички ни овце измряха,
кучетата побесняха.
Ние се, мамо, събрахме
събрахме, мамо, и решихме,
че си хайдути станахме,
през гора като вървяхме
срещнахме сватба голяма.
Най-напред върви булката,
белката и младоженека.
Подир тях върви кръстник,
кръстника и кръстницата.
Булката редом дареше,
младоженека черпеше.
До мене дори не стигна,
ни дари, нито пък вино.
Че аз се люто разсърдих
извадих ножче хайдушко
после си, мамо, помислих,
да не ги млади кайдисвам.
Улових, мамо, булката,
булката и младоженека,
че ги в два бука завързах.
С очи да се погледват
с ръце да се не стигат.
И ги оставих и тръгнахме.
Ходихме да хайдутуваме
и назада като се върнахме
пак от там, мамо, минахме.
Къде бе вързан младоженека
израсъл китен босилек,
а къде бе вързана булката
вита ми лоза винена
и бяло грозде пуснала.
Посегнах да си откъсна,
лоза се горе издигна.
Не можах грозде да откъсна.
Тогава ножче извадих
и я от дънер отрязах.
Черни си кърви протече
и ме по лице опръска.
От тогаз ме глава заболя
и легнах болен да лежа.
- Синко Стояне, Стояне
цяла година как лежиш,
и още цяла да лежиш, -
това бе, синко, сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021