* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне
девет години как лежиш,
ни умираш синко, ни ставаш.
Дали си нещо греховен,
греховен, синко, виновен?
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога татари минаха,
цялото село избяга,
а аз с татари останах,
с татари деца колехме
и живи ги ровехме.
Селото пусто опустя,
сред село - нови гробища.
Минаха много години,
кога се назад върнахме,
край нашто село минахме
и край гробища отбихме.
Татари мирно седяха,
а аз си, мамо, не седях,
а си гробове разринах.
Когато разринах първия,
млад момък, мамо, лежеше,
меден му кавал на пояс,
кога разринах втория,
млада невеста лежеше,
мъжко й дете на ръце,
кога разринах третия,
млада девойка лежеше,
бяло й було на глава.
Посегнах да я целуна,
клето ми сърце не даде
и аз я над гроба оставих.
Мама Стояну кълнеше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
още девет да лежиш,
да съхнеш, синко, да изсъхнеш
през иглени уши да минеш
и те да са ти широки
дето ги, синко, остави
на орли и на гарвани
млад момък, синко, - брат ти,
млада невеста - снаха ти,
млада девойка - сестра ти,
сестра ти, синко, рождена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021