* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Девет години как лежиш,
не съм те, мама питала
от какво те е болестта,
да не си нещо греховен.
Стоян на мама думаше:
- Ази съм, мамо, греховен,
знаеш ли, майко, помниш ли,
кога беше сушата,
а след сушата и кишата
и след кишата гладната,
гладната, майко, година.
Ние се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
вяра и клетва дадохме
на първи Велики четвъртък
дет' кого срещнем и хванем
главата да му отрежем
и от кръвта му да пием.
Като си, майко, тръгнахме,
поле широко наслахме
поле широко минахме
в гора зелена влязохме.
Сред гора, мамо, зелена
срещнахме, мамо, сестрата,
сестрата, мамо, Стоянка
и сет ми, мамо, Тодорче.
На ръце рожби носеха.
Много се, мамо, чудихме
на кого глава да отрежем.
Сестрата ако заколим,
дете сираче ще остане.
Ако заколим Тодорче,
сестрата вдовица ще остане.
Най-подир се намислихме
да им детето заколим,
че друго ще си породат.
Та си детето заклахме,
буен си огън накладохме,
детето на шиш въртяхме,
дълга трапеза сложихме.
ядохме, мамо, и пихме
накарахме, мамо, Тодорче
с меден кавал да свири
а сестрата да пее приглася.
От там си, мамо, тръгнахме
девет години ходихме,
ходихме и бунтувахме.
Срещнахме сватба болярска,
че си сватбата запряхме.
Сватбари вино даваха,
булката дори даваше.
За мене вино не стигна,
нито ми дарба дариха.
Ази се люто разсърдих,
че си дружина изкомандвах,
всички сватбари изклахме
само си, мамо, оставихме
булката и младоженека.
Че ги в гора заведохме,
за два ги бука въразахме
да гледат да се не виждат,
да думата да се не чуят.
И си от там тръгнахме,
ходихме и бунтувахме.
Като се назад върнахме,
по същото място минахме,
да видим, що е станало.
Дет' беше, мамо, булката,
булката и младоженека
дор две ми лози никнали
и си върхаве изплели,
черно си грозде родили.
Ази се горе покачих
и си грозде понабрах,
и си от грозде похапнах.
От тогаз ме глава заболе,
заболе и не ме отболе
Люто ме треска затресе,
заресе не ме претресе.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
то беше, мама, сестра ти,
сестра ти, мама, Бояна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021