* * *

Хайдушки грях

Разболе ми са млад Стоян,
лежал ми малко, не много,
лежал ми девет години.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дали си хора колило,
или си къщи палило,
или си бре път минало,
на морни, синко, волове?
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, без да излъжа -
нито съм хора колило,
нито съм, бре, път минало
на морни, мамо, волове.
Знаеш ли, мамо, повниш ли,
кога керкезе минаха?
Ние се, мамо, събрахме
момчета цяла дружина.
Па станем, мамо, та идем,
та идем в росно ливаде,
в ливаде, мамо, - телчарник,
телчарник с малки теленца.
Всички си миром минаха,
а я си миром не минах,
Най секнах, мамо, син огън,
та си телчарник запалих -
теленца тичат и горят,
майки им тичат и реват.
Та се на Бога смилило -
ситна росица закапа,
сини огньове гасеше.
Па станем, мамо, от тамо,
та идем в нови гробища.
Всички си миром минаха
а я си миром не минах -
разорах, мамо, първи гроб,
във гроба булка лежеше -
сърмен й колан на снага,
златен й гердан на гърло,
ситна я роса побило.
Приникнах да я целуна -
джуните ми се пукнаха,
ясни ми кърви рукнаха
по бело лице на булка!
Разорах, мамо, втори гроб,
във гроба мома лежеше -
ален й бариш на глава,
руса й коса сплетена,
смъртна я роса побило.
Приникнах да я целуна -
джуните ми се пукнаха
по бело лице на мома!
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си годин полежал
и още девет да лежиш -
месата да ти окапят,
месата от кокалите -
телчарник бе ти бащино,
булката бе ти снашица,
момата бе ти сестрица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021