* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
от тежка болест безцярна,
че лежалСтоян та болел,
цели девет години,
че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне
девет години минаха,
как лежиш, синко, болееш,
не съм те, майка, питала,
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховет?
Тогаз си Стоян продумал:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
онези гладни години,
когато беше сушата,
ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
и се вярно заклехме,
на Великия четвъртък.
Кого стигнем и срещнем
главата м у да отрежем.,
ножовете да си накървавим.
Като си тръгнахме,
минахме поле широко,
на бихме в гора зелена
и сред гората срещнахме,
зет и сестра ми Стоянка.
Мъжка си рожба носеха.
Ний се много чудихме,
ако заколим Тодора,
сестра ми вдовица остава,
ако заколим сестра ми
дете сираче остава.
Най сетне, мамо, решихме
детето да заколиме,
че ази вземах детето
извадих, мамо, ножа си,
та му главата отрязах.
От там си, мамо, тръгнахме,
срещнахме сватба голяма,
че си сватбата спряхме,
че си булката хванахме,
булката и младоженеца,
та ги в гора заведохме
за два бука ги вързахме
за два ми бука близнака.
С очи да се поглеждат,
с ръце да не се стигат.
Че си пак, мамо, тръгнахме,
ходихме до девет години
и пак се назад върнахме.
Край букове минахме,
до букове две лози,
върховете си сплели
и бело си грозде налели,
аз посегнах да късам,
лоза се горе издигна,
че аз се люто разгневих,
че извадих, мамо, ножа си,
че си лозата посякох.
От лоза кърви потече,
тогаз ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Стояновата майчица
до земя сълзи ронеше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021