* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години,
мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станали девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
не съм те, мама, питала,
кат ходи с хайдути, синко,
да не си, синко, греховен.
Стоян си майка продума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше отколе,
остана млада вдовица
със седем дребни дечица,
осмото беше в люлчица,
седнахме да вечеряме,
седнахме, не посегнахме,
редом ни, мамо, изгледа
и ни тихичко продума:
- Я идете, синко, всички,
кой където ще идете,
вече хляба си търсете.
Кой стана козар, кой овчар,
кой селски, мамо, говедар,
ази си, мамо, отидох
със хайдутите хайдутин.
Първа година хайдутин,
втора година байрактар,
трета година войвода.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
тръгнахме, мамо, да вървим,
минахме гора зелена,
настахме поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
седнахме да си починем,
насреща ми се зададе
млад мъж и млада невяста
със малко дете на гърба.
Всички си миром минаха,
аз си миром не минах,
нали съм пуста войвода,
аз им заповед издадох,
детето си да разденат.
Доде дете си разденат,
аз им прашките изрязах
и си детето поемнах,
па му главата отрязах,
буйни огньове накладох,
детенце на шиш набодох,
доде се дете печеше,
аз си заповед издадох,
баща му с кавал да свири,
майка хоро да играе.
Детенце от шиш продума:
- Майко ле, отмиля ли ти,
тейко ле, отжаля ли ти?
От там си, мамо, тръгнахме,
настахме вити кошари,
сиките миром минаха,
аз си миром не минах,
нали съм пусти войвода,
аз си кошари запалих.
Като си агънца блееха,
от небе мляко падаше.
От там си, мамо, тръгнахме,
настанахме, мамо, гробища,
в гробища - три нови гроба,
всичките миром минаха,
аз си миром не минах,
нали съм пуста войвода,
разрових, мамо, първи гроб,
първия гроб на млад момък,
разрових, мамо, втори гроб,
втори гроб, мамо, невяста,
разрових, мамо, трети гроб,
трети гроб млада невяста,
венчана, а не свеждана,
аз се, мамо, наведох,
па я, мамо, целунах
и ми се джука пукнала,
ясна ми е кръв капнала.
Мама Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
месата да ти окапят,
душата да ти не излазя.
Дето си заклал детето,
то е било на брата ти,
дето запали кошари,
те са, Стояне, нашите,
дето изрови трети гроб,
тя е, Стояне, сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021