* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
млад Стоян, млади войвода,
лятос през две седмици
през горещите празници.
Че лежа Стоян, че боля,
цели ми девет години.
Девет постилки изгнили
и девет шаро възглаве.
Не кайдисала майка му,
от милост да го погледне,
от милост да го попита.
На десетата година
мама Стояну думаше:
- синко Стояне, Стояне,
девет години как стана,
как лъжеш мама, как белееш,
не съм те, мама, питала,
от какво ти е болестта,
от какво и от що.
Сега ще те попитам,
правичко да ми кажеш
и да не ме излъжеш.
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата кишата,
насред кишата гладното,
че ти се, мамо, уплаши,
че няма да ни изхраниш
и ни, мамо, раздаде,
кой свинар, кой говедар.
Ние се клетва заклехме
на Великия четвъртък -
когато най-напред срещнеме,
с кръвта му да се причестим.
Че ний си, мамо, срещнахме
сестра ми Мара със зетя,
със мъжко детенце на ръце,
Стоянчо - на мене кръстено.
Много се чудехме, кого да убием, -
да заколим сестра ми - детето сираче остава;
да заколим зетят - сестра ми вдовица остава.
Най-подире решихме детето да убием,
с кръвта му да се пречистим.
Мама Стояне думаше:
Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021