* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
три години лежи, не става.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш.
Де ходи синко, де скита,
нещичко да не си прегрешил.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата гладното,
та па се, майко, събрахме,
цялата вярна дружина,
вярна си клетва дадохме,
де кого срещнем да колим,
сабите да си окървавим.
Минахме поле широко,
влязохме в гора зелена.
Насреща се сватба зададе,
батьо ми, още буля ми,
Стоянчо деверуваше.
Чудех се, майко, маех се,
кой да си заколя,
сабята да си окървавя,
клетвата да изпълня.
Батя да заколя,
буля вдовица остава.
Буля да заколя,
бате млад вдовец остава.
Най-после се, майко, реших
Стоянчо да си заколя.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
три години как лежиш
и още три да лежиш,
чак тогаз, синко, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021