* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
лежал ми малко, не много,
лежал е девет години,
девет години и половина;
девет постели износил,
девет пъстри възглаве,
и девет китни губера.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
дали си много жаловит,
или си много греховит.
Стоян мама си думаше:
- Аз не съм, мамо, жаловит,
най съм, мамо, греховит.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата
сушата след туй кишата,
че ни стадото измори.
И ний се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци.
Вярна си клетва сторихме -
да тръгнем да хайдутуваме.
Когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
тялото нафор ще хапнем,
с кръвта му ще се причестим.
Като си, майко, тръгнахме,
срещнахме сестра ми Тодорка -
тръгнала на гости да дойде,
на деветгодишни повратки,
с мъжко си дете на ръце.
С ръце й махах: "Върни се!",
с очи я молех: "Отбий се!",
но тя ме, майко, не разбра.
Аз си мисля, майко ле, -
ако си нея заколим,
дете сираче остава
и Никола млад вдовец.
И аз си бръкнах в люлчица
и си детето извадих,
детето, на мен кръстено,
и му главата посякох.
За туй не съм ази жаловит,
а най съм, мамо, греховет.
Затуй сега лежа майко ле,
девет си годин на легло.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021