* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Девет години как лежиш
не съм те, мама, питала
от какво лежиш, та болиш,
от какво ти е болестта.
Стоян майка си дума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
после сушата кишата,
кишата, гладното време,
ний бяхме, мамо, мнозина,
мнозина, до деветина,
че ти ни, мамо, разпръсна
по турци и по цигани,
пък ази, мамо, отидох
хайдутин с хайдутите.
Вярна си клетва дадохме,
когото срещнем най-напред
главата ще му отрежем
и сабите ще накървим.
За жалост, мамо, срещнахме
моята мила сестрица.
С очи й смигам - да се отбие,
но ми нищо не разбра.
Че я на пътя срещнахме
с мъжко дете на ръце,
че и детенце заклахме,
сабите си накървихме.
Ходихме, хайдутувахме
цели девет години.
Като се назад върнахме,
там, дето дете заклахме,
голяма лоза пораснала,
където сълзи капали,
на мойта мила сестрица -
студена вода течеше.
Посегнах вода да пия
и зърно грозде да лапна,
люто ме глава заболя
и люта треска затресе,
тресе ме, мамо, че до днес.
Мама Стоян думаше:
- Сестрина клетва е страшна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021