* * *

Хайдушки грях

Разболя се Никола Татарче,
па е лежал тъкмо девет годин.
Низ уши му мухи пролитале,
ниско само трева поникнува,
па си га макя питала:
- Ой те тебе, Никола Татарче,
та девет годин, синко, су клели,
не те ли е макя бре питала:
кикво ли, сине, болън лежиш.
- Ка ме питаш майко, право чу ти кажем:
Кига беше мале първото размирство,
я се става с църни татари,
па пойдомо мале за срату корую.
Па ойдомо у гору зелену,
там найдохмо млада овчарчета,
овчарчета, майко, млади козарчета,
сбрамо ги седемдесет деца,
накрамо ги у овчарски кошару,
та изгореше седемдесет деца.
Кат гореха, майко, кат пищея,
дорде небо гласове се чуя,
от корию шума све отпада,
от лажове гора се надиже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021