* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Девет години става
как лежиш да болиш.
От какво ти е болестта.
- Помниш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
след сушата кишата,
а след кишата гладното?
Ние бяхме братя дружина,
седнахме да вечеряме,
но ти ни рече, майно ле:
"Сега е, мама, гладното, -
кой де види, да иде,
да иде да се прехранва!"
Тогава мамо, помислих
кой замаят най-лесен
и най-печелен.
Отидох с хайдутите,
на хайдутите войвода.
Сторихме вяра и клетва
на Великия четвъртък,
де кого срещнеме, -
с кръвта му да се конкаме,
тяло на нафора да вземем.
Срещнахме, мамо, зетя
и сестра Тодорка.
Мъжко си дете носеха.
Аз си детето поисках,
поисках да го помилвам,
но не го помилвах,
а главата му отрязах
и си сестра накарах,
в гората дърва да сбира,
а зетя буйни огньове да кладе,
детето на шиш да пече.
Тогаз го с меден кавал да свири,
А сестрата да пее и да му приглася.
Девет години откакто лежиш
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021