* * *

Хайдушки грях

- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше, майко, сушата,
сушата, майко, кишата,
ония гладни години?
Че ни овцете измряха
и кучетата побесняха.
Чудих се, майко, маях се,
какво да направя,
на какъв кяр да се захвана.
А че се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
хайдутлук, майко, да правим,
ази им бях войвода.
Че сме се, майко, заклели
на Великия четвъртък,
на Разпетия петък -
когото дето срещнем
да му главата отрежем,
да си саби накървавим!
Като вървяхме, вървяхме,
на пътя, майко, срещнахме
моята сестра Стоянка
и моя зет Стоянчо,
мъжка си рожба носеха,
носеха и милваха.
Чудих се, майко, маях се
какво ази да направя.
Ако Стоянча заколим -
сестра ми вдовица остава,
ако сестра ми заколим -
детето сираче остава.
Най-после, майко, намислих -
детето да заколим,
да си сабите накървим.
Детето, майко, аз вземах,
тримесечно дете продума:
- Вуйчо льо, вуйчо Стояне,
вържи ми, вуйчо, ръцете,
ръцете, вуйчо, краката,
де не се помръдна,
да не си ръцете прережиш!
Че го дете заклахме
и сабите накървавихме,
и си пътя продължихме.
Вървяхме, минахме поле широко,
наехме в гора зелена.
Сред гора, майко, срещнахме
една ми сватба голяма.
Сватбата, майко, запряхме,
булката дарба дареше,
зетя вино налива.
На всичките дарба дариха,
на всичките вино наляха,
на мене вино не стигна,
нито ме дарба дариха.
Нали се, майко, разсърдих,
всички сватбари избихме,
булката и зетя оставихме,
та ги за два бука вързахме
и заминахме.
Като мина година,
същото място минахме,
дето булката беше вързана -
бяла ми лоза издала,
бяло ми грозде висеше;
дето беше зетя вързан -
черна ми лоза издала
и черно грозде висеше.
Като си лозите отсякох
гроздето да обера,
черни ми кърви текнаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021