* * *

Хайдушки грях

Имала мама имала,
един син Иванча,
расти го мама, порасти,
нали го й момък стигнала,
мило и да го ожени,
драго и ерген да ходи.
Че го младичък зажени
и от далеч булка ще вземе
през девет села далеко,
през девет гори зелени,
през девет води студени.
Нал са сватбари събрали,
нали за булка тръгнава,
изминали поле широко,
наели гора залена,
Като из горица въряа,
отде ги й, брате, срещна
Гидийко страшна войвода
със триста млади юнака.
Иванчо си сватба позапре,
на всички вино подаде,
на Гидийка вино не стигна.
Гидийковите юнаци,
те се на Гидийка присмява:
- Гидийко, страшний войводо,
сладко ли беше винццето
от Иванчовата бъкличка?
Гидийко се люто разсърди,
Гидийко под дърво седна,
да си сватбата дочака.
Гидийко сватба посрещна,
че извади сабя френгия,
с дясна си ръка завърти,
доде до лява исключи,
на всички глави изреза,
че остай булката и зетю.
Нал ги за ръце влови,
че ги из горица поведе,
намери крушка клоната,
с гърбом без гърбом ги свърза,
да не се с очи погледнат,
да не се с ръка пованат.
Малко ли много пооди,
тъкмо ми девет годинки,
тогаз му й на ум хрумнало
да иде да ги обиколи,
дали са двамата станали
бялата лоза и череша.
Булката - бялата лоза,
пък зетю - черешата.
Сторили грозде бялата,
бялата, още черешата.
Гидийко страшен войвода
със око Гидийко погледна,
че му се окото изпръска,
със ръка Гидийко посегна,
че му ръката изсъйна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021