* * *

Хайдушки грях

Кукувичка кукаше,
кукаше, още думаше:
- Де са хайдуте събират
и те на кяра да идат,
на кяра, пуста печалба.
Че са събрава, избрава,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем
у Великата неделя,
първи Велики четвъртък
и те на кяра ще идат,
на кяра, пуста печалба
у зелена гора борова.
Като по пътю върява,
вярна си клетва струвава,
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем
с кръвта му ще са комкаме,
с плътта му ще са смърсиме.
Като сред гора отидоха,
срещнава, Боже, стигнава
Стояноу баче и буле му.
Баче му биволите водеше,
буля му у кола седеше,
тя си биволите караше
и си Иванча държеше.
Стоян другаре продума:
- Другари, мои кафадари,
ний бача да заколиме,
от Господе е грехота,
пък буля да заколиме,
от хората и срамота,
хайде Иванча да вземем,
Иванчо й момче мънинко,
нищо не знае, не разбира,
главата му да отрежем,
с кръвта му да се комкаме,
с плътта му ще са смърсиме.
Стоян край кола отиде,
той на буле си думаше:
- Подай ми, буле, Иванча,
Иванча да си помилвам.
Даде го, Боже, буля му,
Стоян Иванча поемна,
отсам го оттам целуна
и му главата отряза,
къс по къс го нарязва
и го на шиш нашишива.
Че накарва ттейко му,
тейко му дървва да сбира,
майка му огън да кладе.
Голям си огън накладова,
Иванча на огън сложива,
че накарава тейка му,
тейка му с кавал да свири,
майка му песен да пее.
Иванчо от огъню продума:
- Тейко ле, тейко миличък,
какъу та кавал наело,
от огъню боли, не боли,
от шишо, мале, баш боли.
Тогиз майка му продума:
- Иванчо мило мамино,
чичови ти да са грешките,
дет' ти главата отряза,
здраво, болнаво да се разболей,
девет години да лежи,
девет постелки да изгний,
девет пъстри възланчки
и девет горни атлове,
на десетата да умре.
Как го й буля му приклела,
тъй го й клетва стигнала,
разболя ми се млад Стоян,
у таз гора залена,
всички го наред носива
и те го у тях занесова,
че лежа Стоян, че боля,
девет години той лежа,
девет години той лежа,
девет постелки изгнива,
и девет пъстри възланчки
и девет горни атлове,
като го десета постигна,
тогиз майка му думаше:
- Стояне, синко Стояне,
стана ми девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
нето умираш, синко, нето оздрайваш,
ад да те у черква занеса,
попове да те изповядат,
попове, още даскали.
Като го у черква занесли,
кандилата са угаснали,
поповате са онемели,
даскалите са оглушели
и те се назад върнали
и пак са у тях отишли.
Тогиз майка му думаше:
- Кажи си, синко, грешките,
майка ти да те изповяда.
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, мале, помниш ли,
когито у гората отидоуме,
у гората със хайдутите,
вярна си клетва сториуми,
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем
с кръвта му да се комкаме,
с плътта му да се смърсиме.
срещнауме, мале, стигнаме
бачо и буле най-напред.
Бачо биволите водеше,
буля у кола седеше,
тя си биволите караше
и си Иванча държеше.
пък аз другаре продумау:
- Другари, мои кафадари,
ний бача да заколиме,
от Господе е грехота,
пък буля да заколиме,
от хората и срамота,
хайде Иванча да вземем,
главата му да отрежем.
Че край колата отидова,
и си Иванча поискау,
нали го майка му подаде,
аз си Иванча помилвау
и му главата отрязау.
Тогиз майка му продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш
и на десетата да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021