* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
от тежка болест безцярна;
че лежал Стоян, че болял
тъкмул ми девет години -
девет постелки изгноил
и девет пъстри възланци,
и девет горни атлове.
Като десета постъпи,
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, синко, как болиш,
ни умираш, синко, ни оздравяш -
дали си, синко, греховен,
или си, синко, безгрешен?
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
я не ме питай, мале ле,
обръщай кола костени,
че ги заритли, задъни,
постилка в кола постели,
мене в колата угуди,
на черква да ме занесеш,
да ме на попове изповядаш -
аз да си кажа грешките...
Че стана, стана мама му,
обърна кола костени,
че ги заритли, задъни,
постилка в кола постлала,
Стоян у кола угудила,
руси биволи зажегли,
зажегли и ги поведе,
че го на черква занесе.
Като в черква го занесли,
че се черквата затвори
и кандилата изгаснели,
и поповете са онемели,
и даскалите са оглушели.
Стоян майка си продума:
- Мале ле, мила маме ле,
ти да ме у дома занесеш!
Майка му кола върнала,
Стоян у тях занесла,
че го от колана слемила.
Стоян майка си думаше:
- Стани ми, мале, духовник,
да ме хубаво изповядаш -
аз да си кажа грешките!
Стана майка му духовник,
че го хубаво изповяда.
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, повниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата -
онази гладна година?
Имахме стадо голямо,
петстотин овце все вакли,
че ги метиля намери,
тий мряха, мале, ний драхме,
че ни овцете измряха
и кучетата избесняха;
само едничко остана,
и него, мале, заклахме,
заклахме, че го изядохме.
Че се маехме и чудихме
на каква кярба да идем,
на каква кярба и печалба -
с моми в Румъне да идем,
там няма кярба и печалба,
пък има сянка дебела;
с момци у Добруджа да идем -
там има кярба и печалба,
там няма сянка дебела.
Че ний се, мале, събрахме
дур седемдесет юнаци,
дур седемдесет и седем -
в зелена гора ще идем,
пуст хайдуклук ще правим.
Вяра си клетва сторихме
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък -
като из гора тръгнеме,
който напред срещмеме,
срещнеме, мале, стигнеме,
ще му главата отрежем,
с кръвта му ще се конкаме,
с пълта му ще се смърсиме.
Като из гората тръгнахме,
срещнахме, мале, стигнахме
нашата сестра Стоянка
със наший зетък Стояна -
у дома на гости идеха.
Стоян биволи водеше,
Стоянка у кола седеше,
мъжка си рожба държеше.
Че се маехме, чудихме
кого ний да заколиме.
Стояна да си заколим -
Стоянка вдовица ще остане;
Стоянка да заколиме -
Стоян млад вдовец ще остане...
Току ни на ума хрумнало -
Иванчо е дете мънинко,
и без него минуват -
Иванчо е дете мънинко -
Иванчо да си заколим...
Че сегнах, мамо, у джоба си,
извадих златна ябълка,
че я на Иванча подадох,
че си Иванча подлъгах,
че си Иванча поемнах,
поемнах да го помилвам.
Стоянка Иванча подаде,
отсам го, оттам целунах,
извадих сабя френгия,
че му главата отрязах,
къс по къс аз го нарязах,
че го на шиша нанизахме
и буен огън накладохме.
Иванчо на огъня турихме,
че накарахме Стояна
със меден кавал да свири;
пък накарахме Стоянка
Иванча на огъня да прибраща
и жална песня да пее.
Иванчо от огъня продума:
- Мале ле, мила мале ле,
каква те й песен наело -
от ножа боли, не боли,
от шиша, мале, дваж боли,
от огъня, мале, триж боли!
Тогиз Стоянка продума:
- Иванчо, мило мамино,
вуйчо ти й, мама, греховен,
той да ти търпи теглата!
- Стояне, братко Стояне,
девет години да лежиш,
да лежиш, да н' се належиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021