* * *

Хайдушки грях

Мама стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин как лежиш,
как лежиш, синко, болен,
мама те не е питала -
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа...
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
сушата, още кишата?
И ти ни, мамо, раздаде -
кой овчар, кой говедар,
а аз си, мамо, отидох
на хайдутите войвода.
И там се, мамо, събрахме,
събрахме, мамо, отбрахме,
дор седемдесет юнака,
и се верно заклехме -
де кого срещнем, да колим!
Най-напред, като тръгнахме,
голяма сватба срещнахме.
Аз си сватбата посрещнах
и си сабята извадих.
Всички сватбари изколих,
само си живи оставих,
булката и младоженека.
У два ги бука привързах,
далече един от други,
да гледат, да се не видят,
да думат, да се не чуят...
И оттам, като тръгнахме,
три годин напред вървяхме.
Кога се назад върнахме,
през тая гора минахме,
булката и младоженека -
две тънки лози израсли,
върховете си заплели
и черно грозде родили.
Аз от гроздето откъснах,
откъснах, майко, похапнах,
люто ме глава заболе,
по-люто треска затресе,
затресе не ме претресе!...
Тогаз майка му продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин как лежиш
и още девет да лежиш,
месото ти да окапе,
кокали де ти останат,
в гърне кръстато да седнеш
и там да ти е широко,
ръжена сламка да носиш
и да не мож я повдигна,
дето си, синко, погубил
сестра си, най-мъничката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021