* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Радка да иде
у мамини си на гости
през Великата неделя,
на Великия четвъртък,
кога хайдути излизат
пушките да си опитват,
сабите да си кървавят.
Минала поле широко,
настала гора зелена,
насреща идат хайдути
с нейния братец Стоянчо.
С глава й кима "Върни се!",
с ръка й маха "Отбий се!", -
тя си му нищо не разбра...
Кога се двама срещнали,
Стоян на Радка думаше:
- Сестро ле Радке, сестро ле,
сега ли, сестро, намери
у мамини си да идеш,
у мамими си на гости -
през Великата неделя,
на Великия четвъртък,
кога хайдути излизат
пушките да си опитват,
сабите да си кървяват?!
Ний сме си клетва сторили,
де кого в пътя срещнеме,
главата да му вземеме,
с кръвта му да се причестим.
Ако ти глава вземеме,
две майки ще се разплачат,
три дома ще се почернят,
най ще си глава вземеме
на мъжко дете Стоянчо,
дето е на мен кръстено.
Те си детето вземаха,
че му глава отрязаха
и с кръвта му се причестиха.
Радка си викна, заплака
и си се назад повърна.
Стоян го глава заболя,
по-силно треска затресе.
Че легна Стоян в постеля,
девет години ми лежа,
девет постилки изгниха.
Десета майка постила,
през нея трева пониква.
Мама Стояна попита:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
десета, синко, подбираш,
ни оздравяваш, нито умираш.
Мама те не е питала
да не си нещо греховен,
греховен, синко, лъжовен?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Когато си бях хайдутин
на седемдесет юнака,
на седемдесет и седем,
а че си клетва сторихме,
де кого в пътя срещнеме,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим.
Кога през гора вървяхме,
насреща иде сестра ми
със мъжко дете Стоянчо,
дето е на мен кръстено.
Че му главата вземахме
и с кръвта се причестихме.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
къс по къс да се разнижеш,
дето си, синко, погубил
сестириното си детенце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021