* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Радка, Радке ле,
на гости да си пойде
с мъжка рожба Иванчо
кога хайдути излязат,
излязат още върлуват
на този Велик четвъртък.
Вървяла гора зелена,
настанало поле широко,
сред поле дърво високо,
седнала да си почине,
детето да си накърми.
Кога надолу погледна,
отдолу идат хайдути.
Брат й Иванчо най-напред,
с очи й кима: "Махни се!",
с уста й дума: "Иди си!", -
тя не му е, холан, разбрала...
Иванчо Радка думаше:
- Раке ле, сестро, Радке ле,
сега да ли намери на гости
да ми пойдеш,
кога хайдути излизат
на първи Велик четвъртък.
Вяра и клетви сме дали,
братец ли срещнем, сестра ли
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим
я, дай ми, Радке, детето говеначето.
Детето е на мене кръстено,
вуйчо му да го помилва,
вуйчо му да го целуне.
Не го е вуйчо му помилвал,
не го е вуйчо му целунал,
най му главата отрязал,
с кръвта му да се причестят.
Викнала Радка да плаче,
да плаче, и да нарежда:
- Иванчо, братко, Иванчо,
какво ти детето направи,
та му главата отряза?
Иванчо Радка думаше:
- Радко ле, сестро, Радко ле,
вяра и клетва сме дали,
братец ли срещнем, сестра ли,
глава да му отрежем.
С кръвта му да се причестим,
ако аз тебе заколя,
батю вдовец ще да стане,
вдовец е много лошо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021