* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
лежал е девет години.
Не умря Стоян, не оздравя.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
какво си, сине, прегрешил,
девет години станаха,
кат лежиш, сине, Стояне,
не умираш, сине, не оздравяваш.
Какви са тези грехове?
Стоян на майка говори:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
поради сушата, кишата,
поради кишата - зла зима,
зла зима, гладна година.
Аз си стадо зазимих,
мойто стадо хилядно;
аз му, мамо, приготвях
петстотин кола със сено,
хиляда кола с ечемик,
че зобих, мамо, че храних.
Зимата не се приполвя,
захирята ми се довърши,
че ми стадото замряло.
На вит купен го кладях,
Най-подир ми остана югича,
Югича, виторогия,
югича, шесторогия,
че седнах, мамо, отгоре,
с меден кавал засвирих.
Кавалът свири-говори:
- Я, се сбрирай, дружино,
дружино, вярна, сговорна.
Че ми се, мамо, събраха,
седемдесет и седем юнака,
Кат се, мамо, събраха
един си други думаха:
- На каква кяра да идем,
коя е кяра е най-лесна,
най-лесна, най-печалбавна?
Хайдушката кяра най-лесна,
най-лесна и най-печалбавна.
Вярна си клетва сторихме,
когато срещнем и стигнем,
Главата ще му отрежем.
Акто си на път тръгнахме,
сестра ми, Радка срещнахме.
Мъжка си рожба носеше.
Че си на Радка продумах:
- Я, ми дай, Радке, детето,
вуйчо му да го целуне.
Вуйчо му не го целуна,
най му глава отряза.
Викна ми Радка да плаче:
- Стояне, братко, Стояне,
защо ми затри детето,
защо глават отряза,
но моята мъжка рожбица?
Буен си огън кладохме,
и си детето пекохме.
Къс по къс го нарязахме,
и на трапеза седнахме,
редом с кака и бате.
Ред по ред месо ядохме,
кръвта за конка пиехме.
Като на батя видяхме,
той го през рамо хвърлеше,
като на кака давахме,
тя го в пазва слагаше.
Това са моите грехове,
грехове, мъка голяма.
Мама Стоян говори:
- Стояне, сине Стояне,
девет години си лежал,
още девет ще лежиш,
да лежиш да не умреш!
Кат каза майка без думи,
Стоян се от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021