* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян
девет години как лежи,
девет постилки згноил.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
мама не те е питала
да не си нещо греховен?
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Кога се, майко, събрахме
все отбор млади юнаци,
байрак в ръка побихме
и се клетва заклехме -
Кого срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
сабите да си накървавим.
Като, майко, тръгнахме,
настанахме поле широко,
сред поле, мале, кошари,
кошари малки агънца.
Всичките мирно минаха,
аз мирно не минах,
кошари, майко, запалих.
Кошари буйно пламнаха,
агънца жално блееха.
Побързах дружина да стигна
край едно село големо,
край селото, майко, гробища,
в гробища два нови гроба.
Единия, майко, разкопах,
в него млада девойка,
на гърло - гердан жълтици,
на ръка златен и пръстен.
Гердана, майко, отвързах,
кога пръстена да взема,
пръстен и от пръст не излиза.
Остро си ножче извадих,
пръста с пръстен отрезах,
и гроба, майко, заринах.
Дружина, майко, настигнах
край една гора зелена,
сред гора пътека вървеше,
а насреща, майко, идеха
сестра ми и зетя
с мъжко дете на ръце.
Дружина, майко, чакаше,
чакаше и умуваше -
Ако заколехме зета,
сестра вдовица остава,
ако заколем сестрата,
дете сираче остава.
Без да му мисля повече
остра сабя извадих,
дете на сабя намуших.
Дете се вие, превива,
червени кърви течаха,
дружина саби мажеше.
Сестрата, мамо, и зета
за два ги бора вързахме
един от други далече.
Само да се гледат,
а да не се докачат.
Ходихме, майко, що ходихме
цели девет години,
кога се назад върнахме,
през същата гора минахме.
Две лози, майко, израсли,
върховете си оплели
с бело грозде узрело.
Мойте верни другари
всеки си грозде откъсна,
кога посегнах и аз
да си грозде откъсна,
лози се, майко, вдигнаха
горе в небесата.
Мойте верни другари
гръмко се изсмяха.
Ази се много ядосах,
лозите, майко, пресекъх,
червени кърви тръгнаха,
лозите доле паднаха
и аз си грозде откъснах.
Щом от гроздето вкусих,
люта ме треска разтресе
и до ден днешен, майко,
не ме претресе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
девет постилки си згноил,
още девет години да лежиш,
още девет постилки да згноиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021