* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
от тежка болест незнайна.
Лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години,
мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
девет постилки изгниха,
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта.
Сега ще, мама, запитам,
правичко да ми обадиш,
обадиш, без да излъжеш.
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, без да излъжа,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
онези гладни години,
сушата, мамо, кишата,
тогаз се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака
със седемдесет байрака,
вярна си клетва дадохме -
когат най-напред срещнеме,
сабите да си накървим,
ножовете да си изхабим.
Като из гора вървяхме,
срещнахме сватба голяма,
кат се надясно извъртяхме,
дор се наляво обърнем,
остана само булката,
булката с младоженека.
Ние ги, мамо, вземахме,
че ги в гора заведохме,
че ги в дървета вързахме,
да думат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Като из гора вървяхме,
срещнахме кака и ненчо
със мъжка рожба Иванчо,
на Иванча глава отрязахме.
Кака я накарахме
огън да кладе и пее,
а ненча пък накарахме
на шиш да пече и свири.
Оттам се, мамо, върнахме
да видим, мамо, булката,
булката с младоженека.
Та какво, мамо, да видим -
дор са две лози изкарали,
че са вършето стигнали,
черно си грозде родили.
И аз си, мамо, откъснах
от грозде, мамо, да хапна,
тогаз ме глава заболя,
заболя, не ме отболя.
Мама му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет до лежиш,
със сламка да се подпираш
и тя да ти й дебела,
със стълба в гърне да влизаш
и там да ти й дълбоко,
на пара турски да сядаш
и там да ти й широко,
и пак да не, мама, оздравяш.
Първата беше сестра ти,
сестра ти, хем по-малката,
втората беше сестра ти,
сестра ти, по-голямата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021