* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
станало девет години,
как лежиш, мама, как болиш,
не умираш, мама, не оздравяш.
Не съм те, мама, питала
от какво лежиш, та болиш?
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
след кишата - гладна година.
Ти беше клета вдовица
и ти на, мамо, изпрати,
кой овчар, мамо, кой говедар.
Ние се, мамо, събрахме,
дружина, мамо, станахме
и си из гора тръгнахме,
да ходим, да хайдутуваме.
Вярна се клетва заклехме,
когото срещнем Най-напред,
главата ще му отрежем,
с месото ще се смърсиме,
със кръвта ще се причестим.
Като из гора вървяхме,
ние си, мамо, срещнахме
кака и батя двамата
с тяхното мъжко детенце.
Чудих се, мамо, маях се,
ако си кака заколим,
дете сираче ще остане,
ако си батя заколим,
кака вдовица ще остане.
Ази си, мамо, реших
да им детето заколим,
че те без него ще могат.
И им детето заклахме.
Ние бате накарахме
дърва да бере, да свири,
а кака, пък, накарахме
огън да пали, да пее.
Двамата ний накарахме
месо да печат, да ядат.
Затуй съм, мамо, греховен,
затуй лежа и боля.
Мама Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
да си грехове изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021