* * *

Хайдушки грях

Стояну мама продума:
- Стояне, синко Стояне,
я стани, стани, Стояне,
в гора за вода да идеш!
Че стана Стоян, че стана,
сабя френгия запаса,
бойлия пушка нарами,
във гора като застана,
с крушово листо засвири, (2)
и всички другари дойдоха.
Стоян другари думаше:
- Хайде, другари дружина,
да се из гората пръснете
и на кръстопътя застанете -
която булка премине,
жа й главата отрежем,
с тялото й да се облажим,
с кръвта й да се комкаме!
Че как се случи да минат
Стоянов бате и буля,
мъжка си рожба носеха.
Помисли Стоян, помисли -
ако бача му заколят,
буля му вдовица жа остане;
ако буля му заколят,
бачо му вдовец жа остане.
Мъжка им рожба заклаха,
че му кръвта те прибраха
и със нея се комкали,
със тялото му се сблажили -
таз хайдушката дружина...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021