* * *

Хайдушки грях

Всъде е ходил Димитър
по вси околии, градове,
нийде го болест не найде.
Дома е дошъл Димитър,
дома го болест намери,
та лежа девет години,
изгнои девет постилки
и съдра девет завивки.
Майка Димитру думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
всадя ми, синко, обходи,
нигде те болест не найде,
дома си дойде, Димитре,
дома те болест намери,
че изгни девет постилки,
и съдра девет завивки -
да ми не бъдеш греховен?
Димитър майци говори:
- Греховен, мале, или не,
много съм майки разплакал,
и майки, та па и булки.
Когато дома да дойда,
аз минах през гробищата.
Там аз намерих три гроба,
че бяха скоро копани.
Аз реших да ги разровя
и от тях пари да взема.
Кога изкопах първи гроб -
то беше, мамо, ергенин,
и той бе скоро оженен,
маламен пръстен на пръста,
сребърен дивит зад пояса.
Приникнах да го целуна -
клето ми сърце не даде,
че ми на земя мирише.
Азе му вземах пръстена,
пръстена, мамо, дивита.
Кога изкопах втори гроб -
то беше, мамо, невеста,
тежка й мена на ръка,
бито й ривце на врата.
Азе й ривце откъснах.
Кога изкопах трети гроб -
то беше, мамо, момиче,
годено, но не женено.
Майка Димитру говори:
- Синко Димитре, Димитре,
как ли ти сърце удаде
гробища да си копаеш,
мъртвите да си изваждаш?
Тоз, кой бе, синко, ергенин,
то беше твоя мил братец;
дето бе, синко, невеста,
то бе негова съпруга;
гдето бе, синко, девойка,
то бе, Димитре, сестра ти!
Като брата ти женихме,
то ми ги болест намери -
трите за три дни умряха.
Девет си годин полежал,
и още девет да лежиш,
кога мъртвите изравяш!
Но Богу се е смилило,
та си умрял, Димитре,
след кат' си греха изказа...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021