* * *

Хайдушки грях

- Сине, мил мамин Стояне,
таз е девета година,
ка' лежиш, та не оздравяш -
девет постилки изгнои
и до девет възглавници;
мама те не е питала
да ми не бъдеш греховен?
Стоян майци си думаше:
- Греховен, мале, или не -
кога с юнаци ходехме,
като през поле минахме,
като кошара найдохме,
кошара с млади агънца,
всичките миром минаха,
азе си миром не минах,
ами кошара запалих;
като агънца блееха,
синьо се небе пукаше,
пукаше и разгръщаше.
Па си през поле минахме,
нови гробиша видяхме,
ние гробища делихме,
делихме да разровиме;
кому гроб, мамо, кому два,
мен се паднаха три гроба.
Като разринах първи гроб,
а то бе млада девойка -
годена, а не женена.
Като разринах втори гроб,
а то бе млада невяста -
венчана, а не сведена.
(...)
- Сине, мил мамин Стояне,
кога е било такана,
да лежиш, да не оздравеш -
кокали да (ти) се разсипят,
в решето да ги изнеса,
тогази, мама, Стояне,
със душа да се разделиш,
и Господ ще те опрости
за твойте люти грехове!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021