* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
девет постелки изгнои
и девет пъстри възглавки,
не съм те, синко, питала
от какво лежиш и болиш,
каква ти й, синко, болестта.
Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, стара мамо мо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, и кишата,
овцете от глад измряха,
кучетата бяс хвана.
И ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет овчара,
всички се, мамо, чудехме
какъв занаят да хванем,
най-после, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да вършим,
кога си на път тръгнеме -
когото на път срещнеме
главата да му отрежем,
сабите да си накървим,
с кръвта да се запоим.
Като си на път тръгнахме,
на пътя, мамо, срещнахме
кака и свако двамата
с мъжка рожба на ръце.
Ние се, мамо, чудехме,
ако ний свако заколим -
кака вдовица ща остане,
ако ний кака заколим -
дете сираче ще остане,
най-после, мамо, решихме
детето, мамо, да вземем,
да му главата отрежем.
Че си вървите разсуках,
на дете ръце завързах,
дете се изясно провикна:
- Вуйчо льо, вуйчо Стояне,
какво ти, вуйчо, направих,
та ми главата отрежеш.
Ази му глава отрязах,
буен си огън накладохме,
че си детето опекохме.
Ази си, мамо, накарах,
докато дете изпечем,
свако ми с кавал да свири,
кака ми песен да пее.
И пак си на път тръгнахме,
минахме гора зелена,
наехме поле широко,
сред поле, мамо, дълбине,
срещнахме сватба голяма,
на всички вино даваха,
на мене вино не стигна,
на всички дарба дариха,
на мене дарба не стигна.
И пак си на път тръгнахме.
Като по пътя вървяхме,
всички ми, мамо, думаха:
- Стояне, баш байрактарьо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата?
Ази ме гнява догневя,
назад си чета повърнах,
че си сватбата настигнах,
на всички глави отрязахме,
само булката оставихме,
булката и младоженека,
в гъста ги гора заведох,
у два ги бука завързах,
у два ми бука близнака,
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
И пак си на път тръгнахме
хайдутлук, мамо, да вършим.
Девет години ходихме,
хайдутлук, мамо, вършихме
и пак се назад върнахме.
Дето бях, мамо, завързал
булката и младоженека,
дор две ми лози израсли,
дор две ми лози винени,
всички си грозде откъснаха
и аз, мамо, посегнах
да си от грозде откъсна.
Лози се горе вдигнаха,
не можах да си откъсна,
а че ме гнява догневя,
че си лозите отсяках.
Тогаз ме глава заболя,
дваж люта треска ме втресе,
не мисли да ме претресе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
и още девет да лежиш,
в гърне турски да седнеш,
през пръстен да се препъхнеш,
с игла да се подпираш -
тогаз ти душа да излезе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021