* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Радка
да иде у майкини си на гости,
през Великата неделя,
през Великия четвъртък.
Вървяла що е вървяла,
минала гора зелена,
настало поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво било кладенче.
Седнала Радка под него,
детето да си поддои,
детето - пеленачето.
Насреща идат хайдути,
хайдути Радка думаха:
- Радке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
та си тъй рано тръгнала,
през тази гора зелена,
кога хайдути излизат
ножове да си наточат.
Радке ле, булко хубава,
ний сме се клетва заклели,
когото най-напред срещнем,
главата да му вземеме,
сабите да си заблажим.
Радка хайдути думаше:
- Хайдути, вярна дружино,
аз имам братец хайдутин,
затуй съм рано тръгнала,
през тази гора зелена,
брата си нейде да срещна.
Па си хайдути сдумаха,
на дете глава да вземат,
сабите да си заблажат.
Радка си сълзи ронеше
и на хайдути думаше:
- Хайдути, верни, сговорни,
моята глава вземете,
остайте мойто детенце.
Всички на нея думаха,
че друго ще си намери,
ако ли пък нея погубят,
то ще остане сираче,
мъничко и некадърно.
Тогаз си дете вземаха
и го в гора отнесоха,
та да го горко погубят,
а майка пищи и плаче,
но няма какво да стори,
такваз им била клетвата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021