|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
става девет години си болен легнал,
не съм те, синко, питала
що лежиш, синко, не ставаш?
Стоян мама си дума:
- Като ме питаш, право ще ти кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бе размир година
ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
на първи Велики четвъртък
верна си клетва заклехме -
когото в пътя срещнеме,
жив нема да го разминем,
с кръвта му ще се конкаме,
с леше му ще се накърмим.
Първа си срещнахме,
нашта сестра Тодорка
с мъжка рожба на ръце.
Че й детето вземахме,
и го нагоре подхвърлихме
и го на нож побикахме
Тодорка накарахме огън да кладе,
Иванчо накарахме шиша да върти
Мама Стояни думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет си годин лежал,
още девет да лежиш.
Тервел; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); конка - комка.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|