* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Радка да иде
у майкини си на гости
през Великата неделя,
със мъжко дете Стоянчо.
Вървяла, що е вървяла,
минала гора зелена,
настало поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнала Радка под дърво
студена вода да пие,
детето да си накърми.
Отдолу иде млад Стоян
с негова вярна дружина.
Като си Радка той видял,
с ръка й маха "върни се",
с очи й смига "отбий се!"
Но Радка не му разбрала.
И дружината пристига.
Стоян си сълзи порони
и си на Радка думаше:
- Сега ли, Радке, намери
у майкини си да идеш,
у майкини си на гости,
през Великата неделя,
на Великия, Радке, четвъртък -
когат' хайдути излизат
пушките да си опитват,
сабите да си кървавят.
Ние сме клетва сторили -
когото срещнем най-напреж,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим.
Ако теб глава отрежем,
майка за тебе ще плаче,
млад юнак вдовец ще остане;
две майки ще да разплачем.
Я си дай, сестро, детето,
дето е на мене кръстено,
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021