* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
та лежал Стоян, та болял
тамън ми девет години.
Майка Стоянум думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
защо ми лежиш, та болиш,
от какви, сино, грехове?
Стоян си майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
срам ми е да ти обадя,
грях ми е да ти не кажа
от какво лежа, та боля.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
прекин първата година,
като с хайдути вървяхме;
на път сватба срещнахме -
кумове, мале, сватове,
тий най-напреди вървяха,
жълти бъклици въртяха
със вино и със ракия.
Всичките редом служиха,
всичките дарба дариха,
па мене ме подминаха,
за мене дарба не стигна...
Дружината ми се присмяха:
- Тънка ли беше дарбата,
сладко ли беше виното?
И мене ми се нажали,
та си у дома отидох,
та се премених, наредих
с хубава турска премяна -
препасах сабя френгия,
отвзех си пушка бойлия
и на път сватбата присрещнах.
Че се налево завъртях,
всичките редом изколих.
Току си, мале, оставих
булката, мале, и зето
и мънинкото деверче.
Аз си ги, мале заведах
във пуста гора зелена,
при едно дърво - два брата;
та ги, мале ле, овързах
със ръци да се не стигнат,
със очи да се не гледат.
Пък самин, мале, отидох
с хайдути да хайдутувам.
Като се назад повърнах,
че що да видиш, мале ле -
булката, мале и зета
хубаво дърво станали,
и по-дървото, мале ле,
черни маслини вързали.
Скъсах си, мале, та хапнах,
люта ме глава заболя,
люта ми глава и клето сърце.
Оттогав лежа, та боля...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021