* * *

Хайдушки грях

Иванчо се болен разболя,
тъй лежа Иванчо, тъй боля
цели ми девет години и
девет дюшека изгновил,
и за Иванчо цяр няма.
Мама Иванчо попита:
- Иванчо, синко Иванчо,
ти като лежиш, болееш
цели ми девет години
за тебе, синко, цяр няма,
дали си много греховет?
Иванчо дума мама си:
- Мари мамо, мари стара мамо,
щом питаш, мамо, ще ти кажа.
Мари аз имам много грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше зла зима,
зла зима като зла чума,
кога кучетата измряха,
измряха, мамо, из бесняха,
кучетата, мамо, от ганата;
кога овцете измряха,
овцете от сипаницата
и се събрахме, събрахме
от девет къщи овчари,
че се чудехме и маехме
какво да правим, да сторим,
на какъв кяр да захванем,
на какъв лесен занаят.
Най-подир, мамо, решихме
върли хайдути да станем.
Вярна се клетва кълняхме -
който из пътя срещнеме,
жив да го не оставяме,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се запоим,
с месо му да се захраним.
Най-напред, мамо, срещнахме
кака и свако двамата
с мъжка рожба в ръце
и ние се, мамо, чудихме,
чудихме, мамо, маяхме
на кой главата да отрежем;
на свако глава да отрежем
кака вдовица ще остане,
на кака глава да отрежем
нали й близко и свидно.
Малък Иванчо взехме,
че му главата отрязахме,
с кръвта му се запоихме,
с месо му се захранихме
и върли хайдути тръгнахме.
Мама на Иванчо думаше:
- Иванчо, синко, Иванчо,
девет си години лежал,
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021