* * *

Хайдушки грях

Димитрова майчица,
тя си Димитър питаше:
- Димитре, синко, Димитре
станало е девет години
откакто лежиш та боледуваш.
Не съм те, синко, питала
от какво ти е болестта.
Девет постелки изгниха,
и девет нови черги,
и девет пъстри загъфки.
Димитър дума майка си:
- Мане мо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Като бях, мамо, мъничък
мъничък девет годишен
като си пасях шилетата,
край село, край гробищата -
че видях, мамо, два гроба.
Два гроба, мамо, два нови.
Чудя се, мамо, гледам ги,
дали са братец и сестрица,
или са двама годеници?
Та че ги, мамо, от рових.
Не били братец и сестрица,
най-били двама годени.
Годени, пръстени менили,
та им пръстени извадих.
И то се, мамо, зазори
и майка им се зададе.
Аз си, мале, побягнах,
отровени ги оставих.
Че като дойде майка им
викнала та заплакала:
- Стояне и ти Стоянке,
двама, мамини, годени.
Кой ви, холан, от рови
та ви пръстени изряза,
та ви пръстени извади.
Да даде Господ, Стояне,
да лежиш болен, да н' изгнийш -
цели ми девет години,
девет постелки да изгният,
през пръстен да се препъхне,
на пара турска да стане,
игла да му е стълбата,
със сламка да се подпира.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021