* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Девет ми годин как лежиш,
девет постилки как сгниваш.
Стоян на мама думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа!
Станахме, мале, хайдути,
хайдути млади юнаци.
Като си, мале, тръгнахме,
ние се люто заклехме -
когото срещнем и стигнем,
главата да му отрежем.
Минахме поле широко,
влезнахме в гора зелена,
сред гора кошара имаше,
в кошара агнета бееха.
Всички момчета кротко стояха,
ази си кротко не стоях,
а си кошара запалих.
Пак си на път тръгнахме,
тамо си, майко, срещнахме
сватба да се задава.
Всички си миром стояха,
ази си миром не стоях,
ами си, майко, наредих,
булка и младоженяк да вържат
един срещу друг да стоят,
но с ръце да се стигнат.
Пак си на път тръгнахме,
тамо си, майко, срещнахме
моята мила сестрица
с мъжка си рожба на ръце,
у нас на гости отвадя.
А ние сме се заклеле
и клетва ще изпълним.
Мислихме, мамо, мислихме -
ако си сестра заколим -
зетя остава вдовец;
ако си зетя заколим -
сестрата вдовица остава.
Най-после, майко, решихме
детето да им заколим.
Когато се назад върнахме,
дето младоженци вързахме -
две се лози никнали;
ази ги, майко, отрезах,
черни си кърви текнаха,
текнаха, мене поляха.
От тогаз, майко, залинях,
залинях и се разболях.
Майка Стояну думаше:
- Сине, Стояне, Стояне
девет години как лежиш,
още девет да лежиш
заради твойте тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021