* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Станало й девет години,
как лежиш, майка, как лениш,
не те е майка питала,
от какво лежиш, ти болиш?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ония гладни години,
кога бе, мамо, сушата,
подир сушата - кишата;
и аз бях, мамо, овчарин,
и овците ми измряха,
и кучетата избесняха?
Кой знае жътва, той жъна;
аз, мамо, нищо не знаех.
И ний се, мамо, събрахме
дур седемдесет юнака,
че сме се клетва заклели,
хайдутлук да си направим.
Че ний си, мамо, тръгнахме
из пуста гора зелена.
Нали си, мамо, срещнахме
зета ни, мамо, Тодора,
и сестра ми, мамо, Еленка,
със мъжко дете на ръце.
И ний си, мамо, мислихме:
- Ако заколим Тодора -
сестра ми вдовица остава;
ако заколим Еленка -
детето сираче остава!
Че ний си, мамо, решихме
да си детето заколим.
Че аз поисках детето,
детето вуйчо продума:
- Отпаши си, вуйчо, поясо,
че ми ръцете завържи,
ръцете, още краката.
Че си извадих ножа си,
че му главата отрязах.
Че си ний, мамо, тръгнахме
из пуста гора зелена,
нели си, мамо, срещнахме
тежка ми сватба голяма -
булката дарба дареше
и ни със вино черпеше.
На мене дарба не стигна,
нито ме вино почерпи.
Дружина ми се й присмяла:
- А да ти видя дарбата,
сладко ли беше виното?
И аз ми, мамо, догневя,
че се назаде завърнах
и си сабята извадих,
че си сватбари изколих.
Че улових, мамо, булката,
булката и младоженека,
че ги в гората заведох,
на два ги бука аз свързах -
със очи да се погледнат,
със ръка да н' се похванат!
Оттам си, мамо, ходихме,
ходихме девет годинки,
и пак се назад върнахме,
покрай букове минахме,
от два ми бука покарали
дор две ми, мамо, две лози -
и двете се, мамо, преплели
и бяло грозде завързали.
И аз се, мамо, посегнах
да си гроздето откъсна -
лоза се нагор повдигна,
не можах да си откъсна!
Че аз ми, мамо, догневя,
че извадих, мамо, ножа си,
че си лозата посяках,
от лоза кърви протяка -
тогаз ме глава заболя,
заболя, не ме отболя.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет годинки,
батю ти за булка отиде,
отиде, не се завърна,
булката беше буля ти,
младоженека - батю ти.
Станало й девет годинки,
как лежиш, мама, как лениш,
и вещик девет да лежиш
за твоите тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021