* * *

Хайдушки грях

Хей, разболял ми се й млад Стоян.
Та й лежал Стоян, та й болял
наред ми девет године.
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
станало девет години
как лежиш, сино, болееш,
нито та мама попитва,
нито на мама казиваш
от кво лежиш, от кво болееш,
да вика мама попове,
попове и грамотници,
грехове да си прикажеш.
Стоян на мама думаше:
- Я седни близо при мене,
грехове да ти прикажа,
ти си ми, мамо, сама поп,
сама поп, сама граматник.
Га бяхме с бате мънинки,
бате си турга в чифчилик,
пък аз се тургам в горица,
в горица, мамо, хайдутин.
Та че се, мамо, събрахме,
дур седемдесет юнака
и девет върли бошнака,
мене ме туриха войвода.
Че си вярата заклехме,
когото в пътя срещнеме,
жив да го ни оставиме,
с кръвта му да се комкаме.
Като през гора вървяхме,
през гора, мамо, срещнахме
юначе с млада невеста,
във ръци с мъжка рожбица.
Ний се чудиме, маеми,
юначе ли да заколим,
булка му остава нисчасна.
Я най заклахме детето,
със кръвта му се комкахме,
буен огън накладохме,
че си детето турихме.
На майка му ръжен дадохме,
с ръжена да го обръща,
На баща му кавал дадохме,
той със кавала да свири,
доде са дете опече.
Че им го, мамо, дадохме
двамата да го изядат.
Пак си през гора тръгнахме.
Вървяхме мало ни много,
през гора сватба срещнахме,
че си сватбата запряхме,
че и булката слизнала,
всичките ги дарба дарила,
всичките им вино обдаде,
всичките ръка целува,
на мене, мамо, на мене,
нито ми вино отдаде,
нито ми ръка целува,
нито ме дарба обдари.
Като сватбата замина,
дружина ми се й присмяла:
- Стояне млада войвода
дълго ли беше станито,
сладко ли беше виното,
хубава ли е булката?
Пък аз се люто разсърдих,
че се на конче преметнах,
че си сватбата пристигнах,
че се наляво завъртях,
че се надясно обърнах,
никой си няма пред мене,
съде останали, останали
булката и младоженека
и аз ги за ръка хванах,
че ги заведах, заведах
до два ми бука дебели,
та че ги, мамо, там вързах,
със очи да се ни видят,
със ръци да се не стигат.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми де три години.
Че се назад е върнахме,
мене мий, мамо, хрумнало
да ида да ги отвържа.
Когато, мамо, отидох,
тия са расли й порасли
на два китука лозови
и пак се горе събрали,
черно са гразде родили,
ем черно, мамо, ем бяло,
аз си от гроздето хапнах -
от тогиз ме сърце изяде,
от тогиз, дор досега.
Мама на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
девет си годин ти лежал
и още девет да лежиш,
във гърне с стълба да фляваш,
на пара турска да сядаш,
иглата да ти й подпирка,
че когат срещна юначе,
юначе с млада невяста,
той било, синко, брата ти,
когато срещна сватбата,
той било, сино, сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021