* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години станало,
откакто болен лежиш.
Утре е, сине, Великден,
да идем, синко, да идем,
на Светогорски манастир,
грехове да си изповядаш!
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
мойте са грехове големи -
помниш ли, мамо, кишата,
че след кишата и сушата,
ние се, мамо, събрахме,
дор седемдесет момчета,
чудехме се, мамо, мислихме,
какъв занаят да почнем.
Че ние, мамо, решихме,
хайдутлук да започнем,
вярна си клетва дадохме -
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим.
Че ние си, мамо, срещнахме,
моята сестра Еленка,
с мъжка рожба в ръцете.
Чудих се, мамо, и мислех:
сестра ми да заколиме -
детето сирак ще ходи;
мъжа й да заколиме -
сестра ми вдовица ще ходи.
Че ние, мамо, решихме,
детето да заколиме,
ножове да накървиме.
След това, мамо, срещнахме,
голяма сватба болярска.
Всички ги булката дари,
за мене дарба не стигна;
дадоха вино да пием,
до мене вино не стигна;
че ме, мамо, попитаха,
сладко ли беше виното.
Че аз се, мамо, ядосах,
че си сабята развъртях,
че всички на земята покосих,
само зетя и булката оставих,
че ги, мамо, заведох
навътре в гората,
че си ги, мамо, завързах
за две дървета борови.
Че ходих, мамо, че скитах,
кога се при тях завърнах,
те ми са, мамо, израсли
до две ми лози големи
и са се, мамо, заплели,
хубаво грозде родили.
Че аз си грозде откъснах;
и щом си, мамо, похапнах,
люто ме глава заболя,
заболя и не отболя.
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ти лежиш,
и още девет да лежиш
и да не, сине, оздравееш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021