* * *

Хайдушки грях

Черньо през гора вървеше,
син-зелен байрак развява,
отсреща им идват сватбари,
най-напред върви кръстника.
Златна бъклица носеше.
Отдалеч им се поклони,
на всеки винце подаде
само си Черньо прескочил.
Булката всекиму ръка целуна
и си ги дарба дарила
с булчино шито месале,
само си Черньо прескочила
и си сватбари отминали.
На Черньо му се присмели
неговите верни юнаци.
- Честито да ти е виното
от кръстникова бъкличка,
честито да ти е Черньо, ле
булчиното шито месале.
Черньо се много разсърдил,
че се назад повърнал,
настигнал Черньо сватбари,
че си булката и младоженеца хванал,
че ги в гората отвежда
и в два бука завързал,
два бука до два близнака.
Минало няколко години,
Черньо юнаци думаше:
- Я хайде да минеме,
по пътя дето сватба срещнахме
да видим що е станало,
дето си млади завързах.
И когато са стигнали
до буковете изникнали
две лози, расли, порасли
и върховете им се сплели.
Дето е била булката
бяло е грозде родила,
дето е било момчето
черно е грозде родила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021