|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала мама със сина,
Ване ле, вакъл карагьоз,
със сина на манастира.
Вървяли, що са вървяли
та до манастир допряли
манастира се зарлюля
кандилата изгаснали
поповете онемели
владиките оглушели
Мама си Ване думаше:
Казвай, сине, грехове
да търси мама лекове
Ваню си мами думаше: -
Какви грехоеве са казвам
моите грехове-премного
Когато бяхме луди, та млади,
ние из гората ходихм, е
на пътя, мамо, срещнахме
петдесет коля сватове
и шестдесет тежки кумове.
Аз се наляво развъртях,
докато се надясно обърна -
булката и зетя останали.
Че ги за дърва извързах -
с ръце да се не стигат,
с очи да се не виждат.
Свирково, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|