* * *

Хайдушки грях

Пил Богдан вино червено,
на Стамбол, на Еди куля.
Войводица го питаше:
- Богдане, Кара-Богдане, (2)
правичко жъ те попитам,
ти мене право да кажеш.
Откак си тръгнал с хайдути,
колко си майки разплакал
и колко бащи зачернил?
Богдан войводици дума:
- Войводице ле, невясто,
откак съм тръгнал с хайдути,
девет съм майки разплакал
и девет бащи зачернил.
Първо, първо кат тръгнахме,
вяра си клетва сторихме,
пилето в пътя да срещним,
живо да го не разминем,
с кръвта му ще се комкаме.
Първата ни срещка излезе
кака и бате двамата
със мъжка рожба в ръцете.
Че ний се чудим почудихме
кака ли да кайдисаме,
бате ли да кайдисаме,
кака без бате не може,
бате без кака не може,
ай да им вземем детето,
детето, малък Богданчо.
Че накарахме баща му,
буен огън да накладе,
майка му песен да пее,
каква й беше писента:
"Богданчо, чедо Богданчо,
не домиля ли на вуйча си -
на Великден те облече,
на Гергьовден те опече!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021