* * *

Хайдушки грях

Стоян си болен лежи
девет годин половина.
Три постели согнивиа,
три зглавници сокасува.
Ю снага му роса изби,
майка си му отговори:
- Бре Стояне, мили сино,
а кажи ми халовето,
халовето, греховето -
що си правил на млад заман?
- Ой ле, майко, стара майко,
леле питаш, кье ти кажем.
А ка бехме луди-млади,
луди-млади харамии,
като азе млад войвода,
па хванахме в честа гора,
па ни срещна в тая гора,
в тая гора един егрек,
един егрек сос ярета,
сос ярета, сос агнета.
Всички братя отминаха,
а пък азе млад войвода
си запалих тоя егрек,
та се вдигна силен пламен -
заврекаха яретата,
заблеяя агнетата.
Отде легна темна ми мъгла,
та ми капна тиха роса,
та загаси силен пламен,
а отьемна яретата,
яретата, агнетата.
Па тръгнахме нанадолу,
та срещнахме до двамина,
до двамина луди-млади,
луди-млади - момче, мома.
Хванахме ги, вързахме ги -
лудо-младо над пътека,
джан девойка под пътека.
Вързахме ги, оставихме.
Дето беше лудо-младо -
там никнало тънка ела;
дето беше джан девойка -
там никнало бело грозгье,
бело грозгье - кадън-пармак.
Та е расло, що е расло,
та е прерасло през пътека,
повило се през елата -
пусто женско жалостиво,
жалостиво, милостиво!
Па тръгнахме нанадолу,
там срещнахме едно село -
накрай село едно башче,
у башчето до три гроба.
Всички братя отминаха,
я разкопах първа гроба -
а във него малка мома.
Акълия малка мома -
тельосана, бенкосана,
девет бенки на челото,
десетата на гърлото.
Наведох се, цалинах го,
цалинах го, прегърнах го.
Капнаха ми до три капки,
до три капки черни кърви.
Отговори малка мома:
- Как си смееш да цаливаш,
да цаливаш бело лице,
бело лице мъртво станало?
Като капнаха до три капки,
до три капки черни кърви -
още тамо, мамо, оградисах!
А майка му отговори:
- Бре Стояне, мила сино,
не позна ли твоя сестра,
твоя сестра, най-малката?
Дано умреш, да не станеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021