* * *

Хайдушки грях

Море! Разболял се, поболял се,
Усеине, мори, мили сине, (2)
много-мало, девет годин,
девет годин и половина.
На майка му не казува,
кя му вели, отговори:
- Ой ле, сине Усеине,
я си кажи халовето,
халовето, греховето,
що си чинил на млад заман?
- Ой ле, яно, стара майко,
нели питаш, кье ти кажа...
Кога бехме луди-млади,
луди-млади харамии,
та ходехме нощно време,
та ойдохме честа гора,
честа гора лилякова;
та слезнахме на пътека,
та срещнахме лудо-младо,
лудо-младо и джан девойка,
отде идат от повратки,
от повратки, от майчини,
от майчини, от бащини.
Ний хванахме, извързахме
лудо-младо под пътека,
джан девойка над пътека.
Па станахме, та ойдохме,
та ойдохме в честа гора,
та слезнахме в едно село,
в едно село, виран село.
Във селото до два гроба,
до два гроба, нови гроба
с мермер камик оградени.
Разкопахме първа гроба -
че ле си е лудо-младо;
разкопахме втора гроба -
че ле си е джан девойка,
тельосана, бенкосана,
девет бенки на челото,
десетата на гърлото,
два колана през сърцето...
Наведох се, целивнах я -
пукна ми се кипра уста,
та капнаха до три капки,
до три капки черви кърви;
оттогаз си болен лежа...
Ой ле, яно, стара майко,
па ойдохме на водата,
на водата, на чешмата.
Де вързахме лудо-младо -
там никнала вита ела,
вита ела съковита.
Дето била джан девойка -
там никнало бело грозде,
та е расло, що е расло,
та прерасло през дервене,
хванало се за елата,
прегърнало вита ела,
вита ела съковита.
Леле, си е пусто женско -
милостиво, жалостиво!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021