|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се е млад Стоян,
зле лежи Стоян, зле боли.
Станало е девет години и девет месеца,
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
какво си сторил, направил?
Утре раничко ще раниш,
нови си кола обърни,
кродени ритли сложи,
мене на кола натовари,
с нови си дъна задъни,
мене на църква заведи.
Да си грехове изплатя.
Сутринта рано той рани,
нови си кола обърнал,
кродени ритли сложил.
Стоян на кола натоварили,
с нови си дъна задънили,
тръгнали те да вървят,
до черквата отищли,
Стоян от кола смъкнали
и го в църква внесли.
Докато го в църква внесли те,
попвете онемели,
даскалите оглушели
и кондилата угаснали.
Стоян назад те върнали.
Мама Стояна пак дума:
- Какви са тези грехове?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата
като ни хора измряха,
като кучета побесняха,
никой си нищо не знае,
нито жетва да жене,
нито копан да копае,
нито коса да коси.
Че и ази, мамо, из гори тръгнахме
със трийсет млади юнака
всичките решом решават,
де когото стигнат и срещнат
главите да им отрежат,
със кръвта да се пречистят.
Ах, че са, холан, тръгнали,
из гора зелена вървели.
Стоян си среща кака си,
кака си и гага си
и с мила рожба Иванчо,
кака си да заколят,
гаго му млад вдовец да остане,
гага си да заколят, кака му
млада вдовица да остане.
Че са решом решили,
на мила рожба Иванчо,
главата да отрежат
с кръвта да се пречистят.
Едните дърва сбирали,
голям огън са наклали
и са Иванча на шиш опекли
с кръвта се пречистили
от него кебап яли.
Сваленик, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|