* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
Девет години Стоян болен лежа.
Стоянова майчица на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какви бяха твойте грехове,
що те теб господ толкоз наказа?
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, още кишата,
енни гланни години настали
всички ни овце измряха,
и кучета побесняха
и ний се, майко, събрахме
до двайсет млади момчета,
да нямат майки да плачат
и млади булки да жалят.
И си люта клетва дадохме -
де кого срещнем
главата да му отрежем.
Кога си балкан хванахме,
мойта сестра Еленка срещнахме
с мъжко дете на ръце.
Но нали си клетва дадохме,
сестра ми, майко, заклахме.
И на това място, дет' я погребахме,
бяла лоза израсла.
Ний си двайсет години скитахме,
кога се назад завръщахме
при нея лоза минахме
и аз от нея лоза хапнах,
люта ме треска отресе,
отресе и ще ме умори.
Продумала Стоянова майчица:
- Девет години стана, синко, както лежиш,
още девет костите ти да згният,
тогаз господ да те прибере.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021